циник
[t͡siˈnik]
циник значение:
1. (общо) Човек, който демонстративно пренебрегва общоприетите нравствени норми, благоприличието и искреността; човек, който не вярва в безкористните мотиви на хората.
2. (философия) Последовател на кинизма – древногръцка философска школа (в този смисъл често се използва и формата 'киник').
- Ударение
- цини'к
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ци-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- циници
Примери за използване на циник
(общо)
- Той е непоправим циник и се подиграва на всяка проява на романтика.
- Като стар циник, той търсеше скрита умисъл във всяко добро дело.
(философия)
- Диоген е най-известният античен циник.
Синоними на циник
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:κυνικός (kynikos)
От старогръцки κυνικός (кучешки), свързано с философската школа на киниците, които проповядвали пренебрежение към обществените норми и удобства. Впоследствие значението еволюира към човек, пренебрегващ морала.