Енциклопения на българския език

зъбат

[zɐˈbat]

зъбат значение:

1. (анатомия) Който има големи, остри или силно развити зъби.
2. (техника) Който има остри издатъци, наподобяващи зъби (за предмети, инструменти, скали).
3. (преносно) Който е заядлив, хаплив в речта си, обича да отвръща остро.
Ударение
зъба̀т
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
зъ-бат
Род
мъжки
Мн. число
зъбати
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зъбат

(анатомия)
  • От водата се показа огромна зъбата риба.
  • Кучето беше зъбато и изглеждаше застрашително.
(техника)
  • На хоризонта се очертаваха зъбатите върхове на планината.
  • Трябва да сменим зъбатото колело на механизма.
(преносно)
  • Тя се оказа доста зъбата и не му остана длъжна.
  • Зъбат критик нападна новата пиеса.

Как се пише зъбат

Грешни изписвания: забат, зъбът
Думата се пише с ъ в корена (проверка с думи като зъб, зъбче).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зѫбъ
Произлиза от съществителното 'зъб' със суфикс за притежание или характеристика '-ат'. Коренът е с индоевропейски произход *gombh- (изпъкналост, зъб).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • зъбато колело
  • зъбата предавка
  • зъбати скали
Фразеологизми:
  • зъбата зима

Популярни търсения и запитвания за зъбат