остър
[ˈɔstɐr]
остър значение:
1. (пряко) Който има тънък режещ ръб или връх, способен да пробива или реже.
2. (сетива) Силен, пронизващ (за болка, звук, миризма или вкус).
3. (медицина) За болест: който се развива бързо, бурно и с ясно изразени симптоми.
4. (преносно) Който е напрегнат, критичен; изпълнен с противоречия.
- Ударение
- о̀стър
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ос-тър
- Род
- мъжки
- Мн. число
- остри
Примери за използване на остър
(пряко)
- Внимавай, ножът е много остър.
- Върхът на иглата беше остър.
(сетива)
- Почувства остра болка в стомаха.
- В стаята се носеше остра миризма на амоняк.
(медицина)
- Пациентът е приет с остър апендицит.
(преносно)
- Между двете страни възникна остър конфликт.
Как се пише остър
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*ostrъ
Общославянски корен, сродно със староиндийското 'aśriḥ' (острие) и латинското 'acer' (остър).
Употреба
Чести словосъчетания:
- остър ум
- остър завой
- остър ъгъл
- остър език