Енциклопения на българския език

гладък

[ˈɡɫadɐk]

гладък значение:

1. (пряко/материално) Който има равна повърхност, без грапавини, неравности или издатини.
2. (преносно/реч) Който тече леко, без запъване и прекъсване; плавен.
3. (преносно/процес) Който протича без проблеми, препятствия или затруднения.
Ударение
гл'адък
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
гла-дък
Род
мъжки
Мн. число
гладки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гладък

(пряко/материално)
  • Езерото беше гладко като огледало.
  • Кожата на бебето е мека и гладка.
(преносно/реч)
  • Тя говореше на гладък английски език.
  • Стилът на писателя е гладък и четивен.
(преносно/процес)
  • Преходът към новата система не беше съвсем гладък.
  • Всичко мина по гладък начин.

Как се пише гладък

Грешни изписвания: гладъг, гладк, глъдък, гладак
Има подвижно ъ, което изпада в формите за женски и среден род и множествено число (гладка, гладко, гладки). Съгласната 'д' се проверява с формата 'глада'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гладъкъ
Наследник на праславянското *gladъkъ.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гладък косъм
  • гладко бръснене
  • гладка реч
Фразеологизми:
  • минава като по гладко
  • гладък като стъкло