тъп
[tɤp]
тъп значение:
1. (физическо качество) Който не е остър; който не реже или не дупчи добре.
2. (интелект) Ограничен умствено; глупав, който трудно възприема.
3. (усещане) За болка или звук: който е глух, приглушен, неясен или постоянен, но не резлив.
4. (геометрия) За ъгъл: който е по-голям от 90 градуса и по-малък от 180 градуса.
- Ударение
- тъ̀п
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- тъп
- Род
- мъжки
- Мн. число
- тъпи
Примери за използване на тъп
(физическо качество)
- Ножът е много тъп и не мога да нарежа хляба.
- Удари го с тъпата страна на брадвата.
(интелект)
- Той се почувства тъп, защото не разбра шегата.
- Тъп въпрос не съществува, има само тъпи отговори.
(усещане)
- Усещаше тъпа болка в кръста.
- Чу се тъп удар от падане на тежък предмет.
(геометрия)
- Триъгълникът има един тъп ъгъл.
Антоними на тъп
Как се пише тъп
Грешни изписвания: тап
Пише се с ъ. При проверка във форми за множествено число (тъпи) гласната се запазва.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:tǫpъ
Наследствена дума от праславянски *tǫpъ. Сродна със староруското 'тупъ'. Първичното значение е физическо (неостър), което по-късно се пренася върху умствените способности.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тъп ъгъл
- тъпа болка
- тъп нож
- тъп човек
Фразеологизми:
- тъп като галош
- гледам тъпо