Енциклопения на българския език

хаплив

[xɐpˈlif]

хаплив значение:

1. (за животни) Който има навика да хапе; агресивен.
2. (преносно) Който използва остри, язвителни думи; саркастичен, ироничен.
Ударение
хаплѝв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
хап-лив
Род
мъжки
Мн. число
хапливи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хаплив

(за животни)
  • Пазете се, кучето е хапливо.
  • В реката имаше рояци хапливи мухи.
(преносно)
  • Той е известен със своя хаплив език и черен хумор.
  • Отправи ѝ хаплива забележка относно облеклото.

Как се пише хаплив

Грешни изписвания: хаплиф, хъплив, хаплйв
Пише се с в накрая, въпреки че се обеззвучава при изговор. Проверка във формата за ж.р.: хаплива.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:хапя
Произлиза от глагола хапя и наставката за качество -лив.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • хаплив език
  • хаплив коментар
  • хапливо куче