упокояване
[upokoˈjavane]
упокояване значение:
1. (книжовно / религиозно) Умиротворяване, довеждане до състояние на пълен покой или намиране на вечен покой (смърт).
- Ударение
- упокоя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-по-ко-я-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- упокоявания
Примери за използване на упокояване
(книжовно / религиозно)
- Молитва за упокояване на душата.
- Търсеше упокояване на тревожните си мисли.
Синоними на упокояване
Антоними на упокояване
Как се пише упокояване
Пише се с начално У, тъй като представката е у- (за придаване на качество/състояние), а не о-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покой
От глагола 'упокоявам', който произлиза от съществителното 'покой' (мир, тишина, почивка). Има силна връзка с църковнославянската традиция.
Употреба
Чести словосъчетания:
- упокояване на душите