Енциклопения на българския език

заселяване

[zasɛˈljavanɛ]

заселяване значение:

1. (общо) Действието по настаняване на хора или животни в определена територия или жилище с цел постоянно пребиваване.
2. (биология) Процес на разпространение и установяване на животински или растителни видове в нов ареал.
Ударение
заселя́ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-се-ля-ва-не
Род
среден
Мн. число
заселявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заселяване

(общо)
  • Заселяването на пустеещите земи започна през пролетта.
  • Правителството насърчава заселяването на младите семейства в пограничните райони.
(биология)
  • Наблюдава се повторно заселяване на реките с пъстърва след пречистването на водите.

Антоними на заселяване

Как се пише заселяване

Думата се пише с я в наставката -яване, тъй като е образувана от глагол от несвършен вид (заселявам). В неударена позиция гласната а в окончанието -не се произнася потъмнена, но се пише е.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:село
Произлиза от глагола 'заселявам', който е производен на корена 'село' (населено място). В старобългарски 'селъ' означава нива, земя, а по-късно и жилище, селище.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • масово заселяване
  • повторно заселяване
  • заселяване на бежанци
заселяване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник