Енциклопения на българския език

колонизиране

[koɫoniˈzirɐnɛ]

колонизиране значение:

1. (политика) Процес на заселване и усвояване на нови, често отдалечени територии, съпроводен с установяване на политически и икономически контрол над тях.
2. (биология) Заселване на организми (растения, животни, бактерии) в нова среда или хабитат, където те се размножават и установяват популация.
Ударение
колонизѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-ло-ни-зи-ра-не
Род
среден
Мн. число
колонизирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на колонизиране

(политика)
  • Колонизирането на Америка променя из основи световната икономика.
  • Този исторически период се характеризира с масово колонизиране на африканския континент.
(биология)
  • Наблюдава се повторно колонизиране на опожарените гори от пионерни растителни видове.
  • Бактериалното колонизиране на раната може да доведе до инфекция.

Антоними на колонизиране

Как се пише колонизиране

Думата се пише с двойно 'о' в началото (корен колон-) и 'и' в наставката -из-.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:colonia
Произлиза от латинската дума 'colonia' (заселено място, ферма), чрез френското 'colonisation' или немското 'Kolonisierung'. В българския език е отглаголно съществително от 'колонизирам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • насилствено колонизиране
  • колонизиране на Марс
  • повторно колонизиране