Енциклопения на българския език

населване

[nɐˈsɛɫvɐnɛ]

населване значение:

1. (пряко) Процесът на настаняване на хора или животни в определена територия, жилище или местност с цел живеене.
2. (информатика) Попълване на база данни, таблица или структура с първоначални данни.
Ударение
насѐлване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-сел-ва-не
Род
среден
Мн. число
населвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на населване

(пряко)
  • Населването на нови територии е било основна цел на експедицията.
  • Масовото населване на квартала доведе до инфраструктурни проблеми.
(информатика)
  • Скриптът автоматизира населването на таблицата с тестови потребители.

Как се пише населване

Грешни изписвания: насълване, населвъне, нъселване
Думата се пише с 'е' в корена (от село) и завършва на '-ане', характерно за отглаголните съществителни от глаголи на '-ам'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:село
Произлиза от глагола 'населвам', който е образуван чрез префикса 'на-' (за завършеност или натрупване) и корена 'сел' (от старобългарски 'село' - населено място, нива). С наставката '-ане' се образува отглаголно съществително име, означаващо процес.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • повторно населване
  • гъстота на населване
  • изкуствено населване
населване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник