Енциклопения на българския език

заселване

[zɐˈsɛlvanɛ]

заселване значение:

1. (демография) Процес на настаняване на хора в определена територия или жилище с цел постоянно пребиваване.
2. (биология) Разпространение и установяване на животински или растителни видове в нов ареал.
Ударение
засе'лване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-сел-ва-не
Род
среден
Мн. число
заселвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заселване

(демография)
  • Масовото заселване на пустеещите земи започна през пролетта.
  • Заселването на славяните на Балканския полуостров е продължителен исторически процес.
(биология)
  • Наблюдава се повторно заселване на бобрите в местните реки.

Как се пише заселване

Грешни изписвания: заселяване, зъселване, заселвъне

Правилната форма е заселване, произлизаща от несвършения вид на глагола заселвам. Формата заселяване е остаряла или диалектна.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:село
Произлиза от глагола 'заселвам', който е производен на 'селя' и съществителното 'село' (място за живеене, жилище, нива).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • трайно заселване
  • повторно заселване
  • плътност на заселване