Енциклопения на българския език

заричане

[zaˈrit͡ʃanɛ]

заричане значение:

1. (пряко) Действието по даване на твърдо обещание, клетва или обет.
2. (фолклор) Магически ритуал чрез слово; баене.
Ударение
зар'ичане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-ри-ча-не
Род
среден
Мн. число
заричания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заричане

(пряко)
  • Неговото заричане пред олтара беше искрено.
(фолклор)
  • Заричането против уроки е стар народен обичай.

Синоними на заричане

Как се пише заричане

Грешни изписвания: зъричане, зарйчане, заричъне
Думата завършва на '-не', характерно за отглаголните съществителни от среден род.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:заричам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'заричам' с наставка '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тържествено заричане
  • заричане за вярност