Енциклопения на българския език

обещание

[obɛˈʃtaniɛ]

обещание значение:

1. (пряко) Доброволно поето устно или писмено задължение да се извърши или да не се извърши нещо.
2. (преносно) Основание за надежда или очакване за бъдещ успех или развитие.
Ударение
обеща'ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-бе-ща-ни-е
Род
среден
Мн. число
обещания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обещание

(пряко)
  • Тя спази своето обещание и върна книгата навреме.
  • Политиците често дават напразни обещания преди избори.
(преносно)
  • Младият цигулар дава големи обещания за блестяща кариера.

Антоними на обещание

Как се пише обещание

Думата започва с о- (представка). Звуковата комбинация 'щ' се изписва с една буква, а не като 'шт'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обѣщаниѥ
От глагола 'обѣщати' (обещавам), който е съставен от 'о-' (около, за) и 'вѣщати' (говоря тържествено, пророкувам). Свързано е с корена на думите 'съвет' и 'вет' (договор).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • давам обещание
  • спазвам обещание
  • празно обещание
  • тържествено обещание
Фразеологизми:
  • обещание дом не гради