обет

[oˈbɛt]

обет значение:

1. (религия/етика) Тържествено обещание, задължение, поето пред Бог или пред самия себе си, обикновено свързано с лишение или изпълнение на високо нравствено дело.

Ударение: обѐт
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: о-бет
Род: мъжки
Мн. число: обети

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обет

(религия/етика)

Монахът е дал обет за мълчание.
Тя даде обет да не се омъжва, докато не завърши образованието си.

Синоними на обет

заричане, клетва, обещание, завет

Как се пише обет

Грешни изписвания: обед, убет

Думата се пише с 'т' на края. Проверката се прави чрез формата за членуване или множествено число: обетът, обети (чува се ясно 'т'), а не обед (което значи хранене).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:обѣтъ

От старобългарското 'обѣтъ', свързано с глагола 'обѣщати' (обещавам). Коренът е сродство със сричката 'вет' (като в 'завет', 'съвет').

Употреба

Чести словосъчетания:

обет за мълчание
монашески обет
давам обет