Енциклопения на българския език

запращане

[zaˈpraʃtanɛ]

запращане значение:

1. (пряко) Силно хвърляне на предмет на голямо разстояние; запокитване.
2. (преносно) Изпращане на човек на далечно или неприятно място (напр. в командировка, заточение).
Ударение
запра̀щане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-пра-ща-не
Род
среден
Мн. число
запращания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на запращане

(пряко)
  • След запращане на копието, атлетът изчака измерването.
  • Ядоса се и последва запращане на телефона в стената.
(преносно)
  • Запращането му в провинцията беше вид наказание.

Антоними на запращане

Как се пише запращане

Звуковата комбинация 'щ' се пише с една буква.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пратити
От корена 'пращам' (изпращам) с представка 'за-', подсилваща значението на отдалечаване или хвърляне.