командироване
[komɐndiˈrɔvɐnɛ]
командироване значение:
1. (администрация) Действието по изпращане на служител или работник на друго място за изпълнение на служебни задължения за определен срок.
- Ударение
- командиро'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-ман-ди-ро-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- командированета
Примери за използване на командироване
(администрация)
- Заповедта за командироване трябва да бъде подписана от управителя.
- Командироването в чужбина изисква допълнителни застраховки.
Синоними на командироване
Антоними на командироване
Как се пише командироване
Грешни изписвания: кумандироване, командероване, комъндироване, командйроване, командируване, командировъне
Думата се пише с о в първата сричка (ко-) и с и в третата сричка (-ди-), следвайки корена на думата 'командир'.
Етимология
Произход:Немски / Руски
Оригинална дума:kommandieren / командировать
Заета чрез руски език, първоизточник е немският глагол 'kommandieren' или френският 'commander', възлизащи към латинското 'commandare' (поверявам, заповядвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- заповед за командироване
- дългосрочно командироване
- разходи за командироване
Популярни търсения и запитвания за командироване
какво е командироване, командироване или кумандироване, командироване или командероване, командироване или комъндироване, командироване или командйроване, командироване или командируване, командироване или командировъне, кумандироване или командероване, кумандироване или комъндироване, кумандироване или командйроване, кумандироване или командируване, кумандироване или командировъне, командероване или комъндироване, командероване или командйроване, командероване или командируване, командероване или командировъне, комъндироване или командйроване, комъндироване или командируване, комъндироване или командировъне, командйроване или командируване, командйроване или командировъне, командируване или командировъне