задържане
[zɐˈdɤrʒɐnɛ]
задържане значение:
1. (право) Мярка за неотклонение или принудителна мярка, при която лице се лишава временно от свобода от органите на реда.
2. (физика/техника) Действие по спиране, забавяне или запазване на нещо на едно място.
3. (физиология) Невъзможност за отделяне на вещества от организма.
- Ударение
- задържа̀не
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-дър-жа-не
- Род
- среден
- Мн. число
- задържания
Примери за използване на задържане
(право)
- Полицията извърши задържане на заподозрения за 24 часа.
- Задържането под стража е най-тежката мярка.
(физика/техника)
- Спирачките осигуряват задържане на автомобила под наклон.
- Задържането на влага в почвата е важно за посевите.
(физиология)
- Пациентът страда от задържане на течности.
Антоними на задържане
Как се пише задържане
Пише се с ъ в корена (държа). Окончанието е -не, типично за отглаголните съществителни (не 'ние', което е русизъм в този случай).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:задържам
Отглаголно съществително от 'задържам' (за- + държа).
Употреба
Чести словосъчетания:
- задържане под стража
- задържане на дъха
- незаконно задържане