запокитване
[zɐpoˈkitvɐnɛ]
запокитване значение:
1. (пряко) Действието по силно, рязко и често небрежно хвърляне или запращане на предмет надалеч или на произволно място.
2. (преносно) Изоставяне или захвърляне на някого или нещо на произвола на съдбата.
- Ударение
- запокѝтване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-по-кит-ва-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- запокитвания
Примери за използване на запокитване
(пряко)
- В яда си той извърши запокитване на телефона в стената.
- След запокитването на топката в съседния двор, играта приключи.
(преносно)
- Това беше равносилно на запокитване на кариерата му в глуха линия.
Синоними на запокитване
Как се пише запокитване
Пише се с и в корена -кит-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:китя
От глагола 'запокитя/запокитвам'. Сродно с диалектното 'китя' (хвърлям) и 'накитя' (ударя). Вероятна връзка с идеята за хвърляне на китка (букет) или експресивен корен.
Популярни търсения и запитвания за запокитване
какво е запокитване, запокитване или запокетване, запокитване или зъпокитване, запокитване или запукитване, запокитване или запокйтване, запокитване или запокитвъне, запокетване или зъпокитване, запокетване или запукитване, запокетване или запокйтване, запокетване или запокитвъне, зъпокитване или запукитване, зъпокитване или запокйтване, зъпокитване или запокитвъне, запукитване или запокйтване, запукитване или запокитвъне, запокйтване или запокитвъне