беззаконие
[bɛzzɐˈkɔniɛ]
беззаконие значение:
1. (общо) Липса на законност; състояние, при което не се спазват или грубо се нарушават законите и правните норми.
2. (преносно) Извършване на неморална, престъпна или силно осъдителна постъпка.
- Ударение
- беззако̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-за-ко-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- беззакония
Примери за използване на беззаконие
(общо)
- Страната беше обхваната от пълно беззаконие и анархия.
- Гражданите протестираха срещу полицейското беззаконие.
(преносно)
- Това, което извършиха с природния парк, е истинско беззаконие.
- Търпението ми към твоите беззакония се изчерпа.
Синоними на беззаконие
Антоними на беззаконие
Как се пише беззаконие
Пише се с двойно з, защото представката без- завършва на з, а коренът закон започва със з.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:безьзакониѥ
Образувано по морфологичен начин чрез префикса 'без-' (липса) и корена 'закон' със суфикс '-ие'. Калка на гръцкото 'anomia'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- цари беззаконие
- пълно беззаконие
- върша беззакония