канон
[kɐˈnɔn]
- Ударение
- кано̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-нон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- канони
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:kanōn
От старогръцки κανών – 'пръчка за мерене', 'правило', 'нормa'. През църковнославянски навлиза в българския език.
Употреба
Чести словосъчетания:
- църковен канон
- библейски канон
- естетически канон
- строг канон
Фразеологизми:
- влизам в канона