Енциклопения на българския език

закономерност

[zɐkonomɛrˈnɔst]

закономерност значение:

1. (наука/философия) Обективно съществуваща, повтаряща се, съществена връзка между явленията; проява на природен или обществен закон.
2. (общо) Логическа обусловеност; нещо, което е очаквано и естествено следствие от определени условия.
Ударение
закономе'рност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-ко-но-мер-ност
Род
женски
Мн. число
закономерности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на закономерност

(наука/философия)
  • Учените откриха интересна закономерност в движението на планетите.
  • Има строга историческа закономерност в развитието на обществата.
(общо)
  • Провалът им беше закономерност предвид липсата на подготовка.
  • В поведението му няма никаква закономерност.

Антоними на закономерност

Как се пише закономерност

Пише се с едно н в наставката -ост. Съставна дума от 'закон' и 'мерен'.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:закономерность
Калка от немски 'Gesetzmäßigkeit'. Съставена от 'закон' и 'мяра' (съразмерност, съответствие). Означава съответствие със законите.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • природна закономерност
  • строга закономерност
  • откривам закономерност