закачване
[zaˈkat͡ʃvɐnɛ]
закачване значение:
1. (пряко) Действието по окачване на предмет върху кука, гвоздей или друго приспособление.
2. (преносно) Леко засягане, докосване или удряне на нещо при движение.
3. (разговорно) Задяване, флиртуване или провокиране на някого с шеги.
- Ударение
- зака'чване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-кач-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- закачвания
Примери за използване на закачване
(пряко)
- Закачването на картините по стените промени вида на стаята.
- Има механизъм за лесно закачване на ремаркето.
(преносно)
- При паркирането имаше леко закачване на бронята.
(разговорно)
- Закачването с колежките му създаде проблеми.
- Между тях имаше постоянно закачване.
Как се пише закачване
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кача
Отглаголно съществително от 'закачвам'. Коренът 'кач-' вероятно е свързан с 'качвам се' (дигам се) или с диалектни форми за кука.
Употреба
Чести словосъчетания:
- система за закачване
- точка на закачване