окачване
[oˈkat͡ʃvɐnɛ]
окачване значение:
1. (пряко) Действието по закачане на нещо да виси (на стена, кука, въже и др.).
2. (техника, автомобилостроене) Система от механизми и детайли (пружини, амортисьори, носачи), свързващи колелата с купето/рамата на превозното средство, предназначена да обира вибрациите.
- Ударение
- ока̀чване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-кач-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- окачвания
Примери за използване на окачване
(пряко)
- Окачването на картините в галерията отне целия следобед.
- Започнаха окачване на нови завеси.
(техника, автомобилостроене)
- Колата има независимо окачване на четирите колела.
- Трябва да сменим предното окачване заради разбитите пътища.
Как се пише окачване
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кача
Отглаголно съществително от 'окачвам' (несвършен вид). Коренът е свързан с 'качвам' (вдигам горе).
Употреба
Чести словосъчетания:
- предно окачване
- задно окачване
- въздушно окачване
- спортно окачване