Енциклопения на българския език

закачане

[zɐˈkat͡ʃɐnɛ]

закачане значение:

1. (пряко) Действието по поставяне на нещо да виси на кука, пирон или друга опора.
2. (преносно) Отправяне на шеговити забележки, флиртуване или дразнене на някого.
3. (техника/бит) Зацепване, захващане за нещо (често нежелано), спъване.
Ударение
зака́чане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-ка-ча-не
Род
среден
Мн. число
закачания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на закачане

(пряко)
  • Закачането на картината отне само минута.
  • Това приспособление служи за закачане на дрехи.
(преносно)
  • Между тях имаше постоянно закачане и смях.
  • Спря да обръща внимание на злобното закачане на съучениците си.
(техника/бит)
  • Внимавай за закачане на роклята в тръните.

Антоними на закачане

Как се пише закачане

Образувано от закачам. Възможно е и закачване, но то произлиза от свършения вид закача, докато закачане е от несвършения.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кача
Отглаголно съществително от глагола 'закачам', корен 'кач' (качвам, вися).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кука за закачане
  • леке за закачане (разг.)