Енциклопения на българския език

висване

[vˈisvɐnɛ]

висване значение:

1. (пряко) Действието по заемане на висящо положение; отпускане надолу под тежестта си.
2. (разговорно) Прекарване на продължително време в чакане или бездействие на едно място.
Ударение
вѝсване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вис-ва-не
Род
среден
Мн. число
висвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на висване

(пряко)
  • Висването на кабелите създаде опасност за минувачите.
  • С годините се получава висване на кожата.
(разговорно)
  • Висването по опашки е изнервящо за всички.
  • Това безсмислено висване пред кабинета му загуби целия ми ден.

Как се пише висване

Грешни изписвания: визване, вйсване, висвъне
Коренът е вис- (от вися), а не 'виз'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:висети
Отглаголно съществително от 'висвам', свързано с корена 'вис-' (вися).