Енциклопения на българския език

зацепване

[zɐˈt͡sɛpvɐnɛ]

зацепване значение:

1. (техника) Процес на влизане на зъбите на едно зъбно колело или механизъм в падините на друго, осигурявайки предаване на движение.
2. (разговорно/жаргон) Моментът на осъзнаване или разбиране на нещо; схващане.
3. (строителство) Начин на свързване на греди или строителни елементи.
Ударение
зацѐпване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-цеп-ва-не
Род
среден
Мн. число
зацепвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зацепване

(техника)
  • Проблемът в скоростната кутия се дължи на лошо зацепване на предавките.
  • Зъбното зацепване трябва да се смазва редовно.
(разговорно/жаргон)
  • Трябваше му малко време за зацепване на шегата.
  • Бавното зацепване е характерно за него сутрин.
(строителство)
  • Зацепването на дървените греди осигурява стабилност на покрива.

Антоними на зацепване

Как се пише зацепване

Грешни изписвания: зацепане, зъцепване, зацепвъне
Образува се с наставка '-не' от основата на глагола.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:зацепвам
Отглаголно съществително име от глагола 'зацепвам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • зъбно зацепване
  • постоянно зацепване
  • бавно зацепване