Енциклопения на българския език

висене

[ˈvisɛnɛ]

висене значение:

1. (Пряко) Действието или състоянието на глагола вися; стоене в закачено положение без опора отдолу.
2. (Разговорно) Продължително и досадно чакане или престой на едно място без работа.
Ударение
вѝсене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ви-се-не
Род
среден
Мн. число
висения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на висене

(Пряко)
  • Висенето на лоста умори ръцете му.
(Разговорно)
  • Омръзна ми това безцелно висене по кафенетата.
  • Висенето пред гишето продължи два часа.

Синоними на висене

Как се пише висене

Грешни изписвания: висине, вйсене
Образува се с наставка '-ене' за отглаголни съществителни от глаголи от II спрежение (вися).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:висити
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'вися'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безцелно висене
  • висене на косъм

Популярни търсения и запитвания за висене