Енциклопения на българския език

завлека

[zɐˈvlɛ.kɐ]

завлека значение:

1. (пряко) Влачейки, да преместя някого или нещо на друго място; да отнеса чрез влачене.
2. (разговорно) Да заведа някого някъде, обикновено против волята му или с настойчивост.
3. (преносно / разговорно) Да открадна или присвоя пари; да не върна голям дълг на някого.
Ударение
завлека́
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-вле-ка
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
завлека се
Видова двойка
завличам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на завлека

(пряко)
  • Кучето успя да завлече килима чак до двора.
  • Течението заплашваше да завлече лодката навътре в морето.
(разговорно)
  • Насила го завлече на театър, въпреки че той не искаше.
(преносно / разговорно)
  • Строителят завлече десетки семейства с парите за апартаментите.
  • Завлече банката с милиони и избяга в чужбина.

Антоними на завлека

Как се пише завлека

Грешни изписвания: завлеча, зъвлека
В 1 л., ед.ч. окончанията на глаголите от I спрежение са -а/-я. Правилната форма е 'завлека', а не 'завлеча' (което е диалектна форма).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:за + влѣшти
От праславянски *velkǫ (влача, тегля). Представката 'за-' добавя значение за начало на действие или отнасяне настрани.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • завлека с пари
  • завлека в дълбините
Фразеологизми:
  • завличам крак