завлача
[za'vlat͡ʃa]
завлача значение:
1. (пряко) Започвам да влача нещо.
2. (пряко) Отнасям, отвеждам нещо или някого някъде чрез влачене или насила.
3. (разговорно) Присвоявам чужди пари или вещи, без да ги връщам (завличам).
- Ударение
- завла̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-вла-ча
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- завлача се
- Видова двойка
- завличам
Примери за използване на завлача
(пряко)
- Конят завлача тежкия товар по калдъръма.
(пряко)
- Вълкът завлача овцата към гората.
- Тълпата го завлача към изхода.
(разговорно)
- Той ме завлача с 500 лева.
Синоними на завлача
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:влачити
Представка 'за-' + глагол 'влача'.