Енциклопения на българския език

изплатя

[izplɐtʲɐ]

изплатя значение:

1. (финанси) Давам напълно дължима сума; издължавам се.
2. (преносно) Отвръщам на направено добро или зло; разплащам се (в морален смисъл).
Ударение
изплатя'
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-пла-тя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
изплащам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изплатя

(финанси)
  • Успях да изплатя ипотеката предсрочно.
  • Фирмата ще изплатя заплатите в петък.
(преносно)
  • Той се закани да му изплати за обидата.

Синоними на изплатя

Антоними на изплатя

Как се пише изплатя

Грешни изписвания: изплата, йзплатя, изплътя

Глагол от II спрежение. Основната форма завършва на . Във формите, където ударението не пада върху окончанието, гласната се запазва според правилата за ятовата гласна (напр. 'изплатиш', 'изплатим').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плата
От корена 'плата' (заплащане, възнаграждение) и представка 'из-', маркираща пълнота на действието (погасяване на задължение).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изплатя дълг
  • изплатя кредит
  • изплатя дивиденти