Енциклопения на българския език

върна

[ˈvɤrnɐ]

върна значение:

1. (пряко) Предавам отново нещо на някого, от когото съм го взел или получил; възстановявам притежание.
2. (преносно) Отговарям на действие с противодействие или на реплика с реплика.
3. (възвратно (с частица 'се')) Отивам отново там, откъдето съм дошъл.
Ударение
въ̀рна
Част на речта
глагол
Сричкоделение
вър-на
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
върна се
Видова двойка
връщам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на върна

(пряко)
  • Утре ще ти върна книгата, която ми зае.
  • Банката върна парите по сметката му.
(преносно)
  • Тя го обиди, а той ѝ върна със същото.
  • Не можа да му върна подобаващ отговор.
(възвратно (с частица 'се'))
  • Трябва да се върна вкъщи, забравих ключовете.
  • Той се върна от чужбина след пет години.

Антоними на върна

Как се пише върна

Грешни изписвания: върнъ, върнах, варна

Думата се пише с ър в корена. Проверката се прави чрез форми, в които гласната изпада или се променя (напр. връщам), но основното правило за корена е исторически обусловено.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*vьrtěti
Свързано със старобългарския корен за 'въртя', 'обръщам'. Развива се значението на движение обратно към изходна позиция.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • върна ресто
  • върна жеста
  • върна се назад
  • върна заем
Фразеологизми:
  • върна се от оня свят
  • върна си думите назад