Енциклопения на българския език

довлека

[dovleˈka]

довлека значение:

1. (пряко) Довлачвам, донасям нещо тежко чрез влачене до определено място.
2. (разговорно/преносно) Довеждам някого насила или против волята му; или (възвратно) идвам с голяма трудност, бавно и мъчително.
Ударение
довлека̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
дов-ле-ка
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
довлека се
Видова двойка
довличам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на довлека

(пряко)
  • Едва успях да довлека чувала до склада.
  • Реката довлече огромни дънери.
(разговорно/преносно)
  • Защо си довлякъл това куче вкъщи?
  • Болен съм, едва се довлякох до работа.

Антоними на довлека

Как се пише довлека

Грешни изписвания: дувлека, довлача
Основната форма в свършен вид е довлека, докато 'довлача' също се среща като дублетна форма или диалектно.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:влѣкѫ
Образуван от представка 'до-' (достигане на цел) и глагола 'влека' (влача, тегля).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • довлека се до
  • водата довлече