завет
[ˈzavɛt]
завет значение:
1. (книжовно/религия) Тържествено обещание, напътствие или поръка, оставена за идните поколения (често от умиращ човек или велик предтеча). Също така: съюз между Бог и хората.
2. (бита) Място, запазено от вятър; закътано място.
- Ударение
- за̀вет
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-вет
- Род
- мъжки
- Мн. число
- завети
Примери за използване на завет
(книжовно/религия)
- Левски ни остави своя свят завет да пазим свободата.
- Новият завет е втората част на Библията.
(бита)
- Овчарите се скриха на завет зад скалата, докато бурята отмине.
- Къщата е построена на завет.
Антоними на завет
Как се пише завет
Грешни изписвания: Зъвет
Думата се пише с а в първата сричка и е във втората.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:завѣтъ
Думата е омоним с два различни произхода. 1. От 'за' + 'вет' (дума, съвет, обещание) – свързано с глагола 'вещать'. 2. От 'за' + 'вея' – място зад вятъра.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Старият завет
- Новият завет
- на завет