завещание
[zɐvɛˈʃtaniɛ]
завещание значение:
1. (право) Официален писмен документ, с който лице се разпорежда с имуществото си за след своята смърт.
2. (преносно) Духовно послание, завет или творчество, оставено от някого за поколенията.
- Ударение
- завеща̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-ве-ща-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- завещания
Примери за използване на завещание
(право)
- Адвокатът прочете завещанието пред събралите се роднини.
- Тя остави къщата на внука си чрез нотариално завещание.
(преносно)
- Неговите стихове са най-ценното му завещание към българския народ.
- Политическото завещание на лидера беше да се пази мирът.
Синоними на завещание
Как се пише завещание
Буквата щ се използва за обозначаване на звукосъчетанието шт.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:завѣщаниѥ
От глагола 'завещавам' (обещавам, предавам), който идва от корена 'вет-' (говоря, съветвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- нотариално завещание
- пиша завещание
- оспорвам завещание