убежище

[uˈbɛʒiʃtɛ]

убежище значение:

1. (пряко) Място за подслон и сигурност, където човек се крие от преследване, опасност или неприятности.

2. (преносно) Среда или състояние, в което човек намира спокойствие и утеха.

Ударение: убе'жище
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: у-бе-жи-ще
Род: среден
Мн. число: убежища

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на убежище

(пряко)

Туристите намериха убежище от бурята в една планинска хижа.
Той потърси политическо убежище в чуждата страна.

(преносно)

Музиката беше неговото единствено убежище от сивото ежедневие.

Синоними на убежище

подслон, скривалище, закрила, пристан, утеха, спасение

Антоними на убежище

опасност, открито място

Как се пише убежище

Грешни изписвания: убежиште, обежище, убежйще

Думата се пише с у в началото (представка у-) и завършва на -ще (наставка за място). Звукът [щ] се предава с буквата щ, а не с комбинацията шт.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:убѣжище

Произлиза от глагола 'бягам' (старобълг. бѣгати) с префикс 'у-' и наставка за място '-ище'. Първоначалното значение е място, където човек може да избяга и да се скрие от опасност.

Употреба

Чести словосъчетания:

политическо убежище
временно убежище
данъчно убежище
търся убежище