Енциклопения на българския език

поръка

[poˈrɤkɐ]

поръка значение:

1. (пряко) Нареждане, заповед или указание за извършване на определено действие, често с морален или завещателен характер.
2. (бит) Конкретна задача за покупка или услуга, възложена на някого (покупка по поръчка).
Ударение
поръ̀ка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ръ-ка
Род
женски
Мн. число
поръки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поръка

(пряко)
  • Бащината поръка беше да пазим земята си.
  • Изпълних поръката на началника без възражения.
(бит)
  • Имам една поръка към теб – да ми вземеш лекарства от аптеката.
  • Тръгнал е по чужди поръки.

Как се пише поръка

Грешни изписвания: порaка, пуръка, порака
Пише се с ъ в корена, съгласно промяната на старобългарската голяма носовка.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:порѫчити
От глагола 'поръчвам', който произлиза от корена 'ръка' (давам в ръцете, възлагам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изпълнявам поръка
  • свещена поръка
  • убийство по поръка
Фразеологизми:
  • по поръка на