Енциклопения на българския език

напътствие

[nɐˈpɤtstviɛ]

напътствие значение:

1. (пряко) Съвет, указание или поучение, дадено на някого, за да му помогне да действа правилно в бъдеще или да се справи с определена ситуация.
Ударение
напъ̀тствие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-път-стви-е
Род
среден
Мн. число
напътствия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на напътствие

(пряко)
  • Бащините напътствия му помогнаха да вземе правилното решение в живота.
  • Прочети внимателно напътствията за употреба на уреда.

Как се пише напътствие

Пише се със струпване на съгласни -тств- (от корена път + наставка -ствие). Проверка: пътя.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:път
Съставено от предлог 'на' + съществително 'път' + наставка '-ствие'. Буквално означава 'поставяне на път', 'показване на пътя'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ценно напътствие
  • духовно напътствие
  • давам напътствия