ерес
[ˈɛrɛs]
ерес значение:
1. (религия) Религиозно учение, което се отклонява от официалните догми на църквата; сектантство.
2. (преносно) Мнение, твърдение или теория, която рязко противоречи на общоприетите норми, наука или здрав разум; безсмислица.
- Ударение
- ѐрес
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-рес
- Род
- женски
- Мн. число
- ереси
Примери за използване на ерес
(религия)
- Богомилството е обявено за опасна ерес през Средновековието.
- Църковният събор осъди новопоявилата се ерес.
(преносно)
- Да се твърди, че Земята е плоска, е научна ерес в днешно време.
- Не говори ереси пред специалистите.
Синоними на ерес
Антоними на ерес
Как се пише ерес
Грешни изписвания: ерез
Думата се пише с с в края. Проверката се прави чрез формата за членуване или множествено число: ереста, ереси (чува се ясно 'с').
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:hairesis (αἵρεσις)
Заета през старобългарски език от гръцкото hairesis, което първоначално означава „избор“, „превземане“, а по-късно „философска школа“ или „секта“. В християнския контекст придобива значение на отклонение от официалната догма.
Употреба
Чести словосъчетания:
- опасна ерес
- изпадам в ерес
- разпространявам ерес