Енциклопения на българския език

секта

[ˈsɛktɐ]

секта значение:

1. (религия) Религиозна общност, отделила се от по-голямо вероизповедание и противопоставяща се на неговите канони; често с негативна конотация за затворена група с фанатични възгледи.
2. (преносно) Затворена група от хора с тесни интереси и нетолерантност към чуждото мнение.
Ударение
сѐкта
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сек-та
Род
женски
Мн. число
секти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на секта

(религия)
  • В града се появиха проповедници на непозната секта.
  • Официалната църква осъди действията на новата секта.
(преносно)
  • Този литературен кръг се е превърнал в истинска секта.

Синоними на секта

Антоними на секта

Как се пише секта

Грешни изписвания: сек-та

Думата се изписва с е. Няма особености при правописа, следва фонетичния принцип.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:secta
От латинското secta – „начин на мислене“, „школа“, „партия“, което произлиза от глагола sequor (следвам). В съвременните езици навлиза със значение на отделила се религиозна група.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • опасна секта
  • религиозна секта
  • член на секта

Популярни търсения и запитвания за секта

секта : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник