Енциклопения на българския език

абсурд

[ɐpˈsurt]

абсурд значение:

1. (общо) Нещо, което противоречи на здравия разум; безсмислица, нелепост.
2. (разговорно) Употребява се като категоричен отказ или отрицание (в ролята на частица/междуметие).
Ударение
абсу'рд
Част на речта
съществително име, частица
Сричкоделение
аб-сурд
Род
мъжки
Мн. число
абсурди
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на абсурд

(общо)
  • Твърдението, че Земята е плоска, е пълен абсурд в наши дни.
  • Ситуацията се превърна в истински абсурд.
(разговорно)
  • – Ще дойдеш ли с нас? – Абсурд, имам много работа!
  • Абсурд е да се съглася с това предложение.

Антоними на абсурд

Как се пише абсурд

Грешни изписвания: апсурд, абсур, ъпсурт
При изговор съгласната б се обеззвучава пред беззвучната с (чува се 'п'), но се пише б (проверка: абсурден).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:absurdus
От латинското *absurdus* (нестроен, глупав), произлизащо от *ab* (подсилваща частица) + *surdus* (глух, който не се чува).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълен абсурд
  • театър на абсурда
Фразеологизми:
  • докарвам до абсурд