Енциклопения на българския език

правоверие

[pravovˈɛriɛ]

правоверие значение:

1. (религия) Стриктно придържане към установените догми и канони на дадена религия (най-често християнството или исляма); истинна, правилна вяра.
2. (преносно) Сляпо или стриктно следване на определена идеология, доктрина или партийна линия.
Ударение
правовѐрие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пра-во-ве-ри-е
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на правоверие

(религия)
  • Защитниците на църковното правоверие осъдиха новата ерес.
  • В историческите хроники се възхвалява неговото непоколебимо правоверие.
(преносно)
  • Политическото правоверие не допускаше никакви отклонения от партийната програма.

Как се пише правоверие

Сложна дума, пише се слято. Съединителната гласна е 'о'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:право + вяра
Калка (буквален превод) на гръцкото 'orthodoxia'. Съставена от 'прав' (истинен, правилен) и 'вяра'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сляпо правоверие
  • религиозно правоверие