еманация
[ɛmɐˈnat͡sijɐ]
еманация значение:
1. (Философия/Религия) Концепция за произхода на света чрез 'изтичане' или излъчване от божественото първоначало (Абсолюта), при което битието преминава към по-ниски форми, без източникът да се изчерпва.
2. (Книжовен език/Преносно) Върховна проява, най-яркият израз или въплъщение на някакво качество, идея или епоха.
3. (Физика/Химия (Остаряло)) Отделяне на газообразни радиоактивни продукти (напр. радон) от радиоактивни вещества.
- Ударение
- емана̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-ма-на-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- еманации
Примери за използване на еманация
(Философия/Религия)
- Според неоплатонизма материалният свят е последната и най-груба еманация на Едното.
- Теорията за еманацията обяснява сътворението като непрекъснат процес.
(Книжовен език/Преносно)
- Това произведение е еманация на творческия му гений.
- Тя беше разглеждана като еманация на добротата и милосърдието.
(Физика/Химия (Остаряло))
- Радиевата еманация се нарича радон.
Синоними на еманация
Как се пише еманация
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:emanatio
От латинското 'emanatio' (изтичане, излъчване), от глагола 'emanare' (изтичам, произлизам), съставен от 'e-' (от, навън) + 'manare' (тека).
Употреба
Чести словосъчетания:
- еманация на злото
- еманация на духа