Енциклопения на българския език

изпарение

[it͡spaˈrɛniɛ]

изпарение значение:

1. (физика) Процес, при който вещество преминава от течно или твърдо състояние в газообразно.
2. (общо) Самият продукт на този процес; пари, газове, които се отделят от нещо (често с неприятна миризма).
Ударение
изпарѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-па-ре-ни-е
Род
среден
Мн. число
изпарения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изпарение

(физика)
  • Интензивното изпарение на водата от язовира доведо до спадане на нивото му.
  • Температурата оказва пряко влияние върху скоростта на изпарение.
(общо)
  • Над блатото се носеха отровни изпарения.
  • Въздухът беше тежък от бензинови изпарения.

Антоними на изпарение

Как се пише изпарение

Думата се пише с з (представката е из-) и завършва на -ие.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пара
Образувано от префикс 'из-' (движение навън) и корен 'пара' (газообразно състояние на водата) със суфикс за отглаголно съществително '-ение'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • водни изпарения
  • отровни изпарения
  • бензинови изпарения
  • вредни изпарения
изпарение : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник