Енциклопения на българския език

въплъщение

[vɐplɐˈʃtɛnijɛ]

въплъщение значение:

1. (книжовно) Олицетворение; реален, материален израз на някаква идея, качество или чувство.
2. (религия) Актът на приемане на телесен (човешки) образ от божество или дух.
Ударение
въплъщѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въ-плъ-ще-ни-е
Род
среден
Мн. число
въплъщения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на въплъщение

(книжовно)
  • Тя беше живото въплъщение на добротата.
  • Този архитектурен проект е въплъщение на модерните виждания за градска среда.
(религия)
  • Християнството се основава на догмата за въплъщението на Бог Слово.

Как се пише въплъщение

Коренът на думата е плът, затова се пише с ъ, а не с а. Звукосъчетанието [шт] се отбелязва с буквата щ.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въплъщениѥ
Калка на гръцката дума *ensarkosis* (вплътняване). Образувана от предлога „въ“ + „плът“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • живо въплъщение
  • пълно въплъщение