Енциклопения на българския език

олицетворение

[olit͡sɛtvoˈrɛniɛ]
Ударение
олицетворѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ли-це-тво-ре-ни-е
Род
среден
Мн. число
олицетворения
Докладвай грешка в описанието

Как се пише олицетворение

Думата е сложна, съставена от основите на лице и творя. Пише се с о в началото (представка/съединителна гласна) и о в корена 'твор'.

Етимология

Произход:Български (Калка)
Оригинална дума:лице + творя
Словообразувателна калка (буквален превод по части) от гръцката дума 'prosopopoeia' или латинската 'personificatio'. Съставена от 'лице' и глагола 'творя' (правя), означаващо 'превръщане в лице/личност'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • живо олицетворение
  • олицетворение на доброто