връх
[vrɤx]
връх значение:
1. (география) Най-високата част на планина или хълм.
2. (общо) Най-горната, остра част на предмет.
3. (преносно) Най-високата степен в развитието на нещо; апогей.
- Ударение
- връ'х
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- връх
- Род
- мъжки
- Мн. число
- върхове (бройна форма: върха)
Примери за използване на връх
(география)
- Връх Мусала е най-високият на Балканския полуостров.
- Алпинистите изкачиха върха при лоши метеорологични условия.
(общо)
- Върхът на копието беше отровен.
- Върхът на елхата беше украсен със звезда.
(преносно)
- Това беше върхът на неговата кариера.
- Творчеството му достигна своя връх през 90-те години.
Как се пише връх
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:врьхъ
Наследствена дума от старобългарски (врьхъ), сродна със санскрит varsman (височина, връх).
Употреба
Чести словосъчетания:
- планински връх
- свръх сили
- на върха на славата
Фразеологизми:
- Върхът на сладоледа (разг. - най-доброто или най-лошото, иронично)
- Върхът на айсберга