експатриране
[ɛkspɐˈtriranɛ]
експатриране значение:
1. (право и социология) Действието по напускане на родината (доброволно или принудително) с цел заселване в чужда държава; изселване.
2. (административен) Отнемане на гражданство или принуждаване на някого да напусне страната си.
- Ударение
- експатрѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- екс-пат-ри-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- експатрирания
Примери за използване на експатриране
(право и социология)
- Процесът на експатриране на специалисти се засили през последното десетилетие.
- Принудителното експатриране е нарушение на човешките права.
(административен)
- Правителството прие закон за експатриране на лица, застрашаващи националната сигурност.
Синоними на експатриране
Антоними на експатриране
Как се пише експатриране
Пише се с и (експатриране), а не с *ии* или *й*.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:expatriare
Произлиза от френското *expatriation* или директно от латинския корен *ex* (извън) + *patria* (родина, отечество) + българска наставка за отглаголно съществително *-не*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- доброволно експатриране
- насилствено експатриране
Популярни търсения и запитвания за експатриране
какво е експатриране, експатриране или експатрииране, експатриране или експотриране, експатриране или експътриране, експатриране или експатрйране, експатриране или експатриръне, експатрииране или експотриране, експатрииране или експътриране, експатрииране или експатрйране, експатрииране или експатриръне, експотриране или експътриране, експотриране или експатрйране, експотриране или експатриръне, експътриране или експатрйране, експътриране или експатриръне, експатрйране или експатриръне