екстрадиране
[ɛkstrɐˈdirɐnɛ]
екстрадиране значение:
1. (право) Официален правен акт, при който една държава предава на друга държава лице, обвинено или осъдено за извършване на престъпление, за да бъде съдено или да изтърпи наказанието си там.
- Ударение
- екстрадѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ек-стра-ди-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- екстрадирания
Примери за използване на екстрадиране
(право)
- Съдът одобри екстрадирането на заподозрения в Германия.
- Процедурата по екстрадиране може да отнеме няколко месеца поради обжалвания.
Синоними на екстрадиране
Антоними на екстрадиране
Как се пише екстрадиране
Това е отглаголно съществително на -не, образувано от глагола екстрадирам.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:ex + traditio
От латинското 'ex' (от, вън) и 'traditio' (предаване). В българския навлиза чрез френското 'extradition' като отглаголно съществително от 'екстрадирам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- искане за екстрадиране
- отказ за екстрадиране
- договор за екстрадиране
Популярни търсения и запитвания за екстрадиране
какво е екстрадиране, екстрадиране или екстрадация, екстрадиране или екстрадирање, екстрадиране или екстръдиране, екстрадиране или екстрадйране, екстрадиране или екстрадиръне, екстрадация или екстрадирање, екстрадация или екстръдиране, екстрадация или екстрадйране, екстрадация или екстрадиръне, екстрадирање или екстръдиране, екстрадирање или екстрадйране, екстрадирање или екстрадиръне, екстръдиране или екстрадйране, екстръдиране или екстрадиръне, екстрадйране или екстрадиръне