емигриране
[emigriˈranɛ]
емигриране значение:
1. (пряко) Процесът на напускане на собствената държава или регион с цел трайно установяване в чужда страна.
- Ударение
- емигрѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-миг-ри-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- емигрирания
Примери за използване на емигриране
(пряко)
- Масовото емигриране през 90-те години промени демографската карта на страната.
- Емигрирането в Америка беше негова дългогодишна мечта.
Антоними на емигриране
Как се пише емигриране
Думата се пише с е в началото (от латинското ex-), когато означава напускане. Думата с и (имигриране, от in-) означава влизане/заселване в страна.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:emigrare
Произлиза от латинския глагол 'emigrare', съставен от 'ex' (навън) и 'migrare' (движа се, премествам се). В българския език навлиза чрез западноевропейските езици като термин за напускане на родината.
Употреба
Чести словосъчетания:
- икономическо емигриране
- принудително емигриране
- вълна на емигриране