прокуждане
[prokujdɐnɛ]
прокуждане значение:
1. (пряко) Действието по насилствено изгонване или пропъждане на някого от неговия дом, родно място или общност.
- Ударение
- проку'ждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-куж-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- прокуждания
Примери за използване на прокуждане
(пряко)
- Масовото прокуждане на населението по време на войната доведе до хуманитарна криза.
- Това беше не просто напускане, а насилствено прокуждане от родните земи.
Синоними на прокуждане
Антоними на прокуждане
Как се пише прокуждане
Думата се пише с у в корена (от куда) и окончание -не за отглаголно съществително в среден род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:прокуда
Произлиза от глагола 'прокуждам' (несвършен вид), който е свързан със старобългарската коренна морфема за 'куда' (карам, гоня). Формирано е чрез наставката за отглаголни съществителни '-не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- насилствено прокуждане
- прокуждане от рая
- прокуждане на зли духове